Беше малко дете и единственото от което имаше нужда беше да си сред хора ,сред приятели,навън.Знаеше точния час и мястото,където започваше веселата част от деня.Имаше само един домашен телефон,който рядко използваше,защото просто отиваше в уговорения час на детската площадка ,пред съседния блок .Тогава,когато харесваше някое момиче,просто го заговаряше,когато си сърдит на някой просто се скарваше.Тогава беше истински нали?Тогава беше дете със съвсем непринудени действия,беше искренно дете,дете,което не се страхуваше да каже това,което мисли.Тогава се нуждаеше от играчка и някой ,с който да играеш.Това беше всичко от което имаше нужда.
Днес е различно. Разбира се, времената се менят,сезоните също.Лошото е ,че и ти се променяш ,но не към добро.Ще ти кажа и защо,ако не вярваш.
Днес имаш нужда от телефон,кола,пари,голям брой жени и още куп неща.Получавайки всичко това,изгуби себе си.Изгуби себе си сред купищата материални неща.Страхуваш се да не одраскаш телефона,да не удариш колата ,да не загубиш пари така е нали?Когато това се случи се ядосваш и си казваш: „Мамка му ,не внимавам‘‘.Вече не постъпваш с хората така,както,когато беше дете.Вече не говориш в очите , а пишеш на телефона,вече не плачеш,не чувстваш.Не казвай,че не е така.Замисли ли се ,колко пъти си одраскал нечие сърце,замисли ли се колко пъти си предал приятел,замисли ли се колко пъти си засегнал близък? Всичко,което си купил с пари ,ще го смениш с ново ,по-модерно,по-красиво.А хората,техните чувства и тях ли ще смениш?Приспособяваш се към времето , с широките магистрали,високите сгради и бързото хранене,но забравяш ,че това са просто неодушевени неща.
Вече вярваш ли ми ,че съм права?Ако,не ще продължа ,за да те убедя.
Знаеш ,че не си дете ,но отново искаш играчка,но когато някой ти я даде,днес е сърце,но ти в играта си го смачкваш.Днес стените на болниците,са чули повече искренни молитви от църквите.Днес летищата и гарите са свидетели на най-искренното „Обичам те „ и най-трудното „Сбогом“,за разлика от олтарите.Осъзнаваш ли,че докато си ровиш в телефона,някой може да иска да говори с теб?Осъзнаваш ли,че докато ти се притесняваш за ремонта на колата си,някой ремонтира безуспешно сърцето си?Осъзнаваш ли,колко често закасняваш , и колко често се обаждаш да кажеш идвам след малко?Осъзна ли ,че когато беше дете грижите ти бяха свързани с хората ,не с предметите?
Ако не си осъзнал това,значи си паднал в бездната на този век.Вече е твърде късно да намериш нещо истинско,защото не се нуждаеш от това.Ти си си самодостатъчен.
