Да вярвам , въпреки , че съм била наранявана ,предавана ,нагрубявана , унижавана , падала съм не веднъж , но някак си съм намирала сили да стана . Ставам и продължавам да вярвам в любовта. Вярвам в онази чистата , истинската , всеотдайната и никога груба и цинична. Не,не ме разбирай погрешно !

Не говоря за захаросаните романи и блудкавите песни . Говоря за онази любов споделената.Онази,която не се нуждае  от това да си отидеш , за да разбере дали си му нужна.Онази любов ,която не се нуждае да се бориш са кътче в нечие сърце . Сега разбра ли за коя любов говоря?

Звучи,наивно..може би е така. Това не ми пречи да продължавам да я търся , не ми пречи отново да се влюбя , отново да обичам.Не ми пречи , защото мисля , че мога...или се надявам.Винаги съм вярвала,че някой ден ще я намеря.Да,няма да е тази ,която съм искала толкова силно , но може би ще е друга по-добра за мен.Все още не е дошла ,просто ,защото дълго време съм слагала запетая,там където е трябвало да сложа точка. А ти? И ти ли още слагаш запетаи?

Спри , така никога няма да видиш разликата между финала на филма и финалните надписи.